Поискахме Узбекистан да ни върне убиеца от „Соло“
Поискахме Узбекистан да ни върне убиеца от „ Соло “. Тук би трябвало да лежи до живот в пандиза. Молбата за екстрадиция на Илиян Тодоров е изпратена от Министерството на правораздаването по дипломатически път и предадена на узбекските управляващи, оповестиха за „ Телеграф “ от правосъдното министерство. Между България и Узбекистан има контракт за правна помощ.
На 6 март т.г. на летището в столицата на Узбекистан – Ташкент, е спрян мъж, който се пробва да се качи на аероплан за Истанбул с подправен документ за идентичност. При инспекция управляващите откриват, че паспортът му е подправен. Със съдействието на българските управляващи пък е открито, че мъжът е търсеният Илиян Тодоров.
В България той е наказан на пожизнен затвор за двойното ликвидиране пред дискотека „ Соло “ в София преди 14 години. Близките и приятелите на починалите момчета имат вяра, че въпреки всичко ще има някакво отмъщение за тяхната гибел. Години наред те бяха обезсърчени и обезкуражени, откакто Тодоров изчезна безследно, преди да влезе в пандиза.
На 18 април 2009 година, единствено ден преди Великден, 24-годишният Васил Александров чества рождения си ден в столичната дискотека „ Соло “, която се намира на метри от Съдебната палата. В компанията е и 21-годишният хокеист Кирил Въжаров. В дискотеката припламват искри сред компанията и тази на Тодоров. Навън става сборичкване и три момчета са ранени с нож. Кирил Въжаров съумява единствено да каже: “Нещо ме убоде, май ме наръгаха ”, след което издъхва. Васил Александров умира в „ Пирогов “, а приятелят им Кирил Димитров е ранен тежко.
Има голям брой записи от видеокамери в региона на заведението, само че те не са снимали убийствата, а придвижването на някои хора от двете групи.
Според момче от компанията на Кирил и Васил спорът почнал още в заведението. Един от празнуващата рожден ден група споделя „ Наздраве “ на другата компания, само че се чува отговор „ Какво наздраве бе, говедо “ и ругатня на британски. Напрежението сякаш спада, само че с излизането на младежите на открито в тъмнината става сборичкване и се стига до кървавите убийства.
Илиян Тодоров бяга с такси от мястото. Предава се в полицията след два дни, едвам когато е разгласен за национално търсене. Той се явява пред органите на реда с изменена осанка – с изрусена коса и изрязани до кръв нокти, евентуално с цел да не може да бъде конфискуван биологичен материал за експертиза. Илиян Тодоров е наследник на тогавашен общински консултант от Българска социалистическа партия в Перник.
На първа инстанция арбитър Румяна Ченалова от Софийския градски съд оправдава Илиян Тодоров с претекст, че доказателствата против него са незадоволителни. Записите от охранителните камери съгласно съда не демонстрират кой е килърът. След присъдата арбитър Ченалова афишира пред медиите: „ Не бива да се слага въпросът по следния метод – има починали младежи, за които всички скърбим, има потърпевшо лице, което е претърпяло съответния стрес и непременно някой би трябвало да бъде осъден. Това не е по този начин и не трябва да бъде по този начин. Съдът се подчинява на разпоредбите на закона. Трябва да бъде осъден този, който е направил нещо съответно и за което има избрани доказателства “, напомня Българска национална телевизия.
Така в края на 2011 година Илиян Тодоров излиза от ареста без никаква мярка за неотклонение и без възбрана да напуща страната. Той повече не се появява в правосъдната зала. Следва дело на втора инстанция в Софийския апелативен съд, който анулира оправдателната присъда и постановява пожизнен затвор за Тодоров. Наказанието е доказано и от Върховния касационен съд в края на 2013 година
Тогава обаче излиза наяве, че Илиян Тодоров е безследно липсващ. Не след дълго той прави няколко видеообръщения в интернет, в това число и към тогавашния основен прокурор Сотир Цацаров. В едно от тях Тодоров твърди, че килърът на двете момчета е на независимост. „ Видях причинителя, тъй като беше на метри от мен и погледите ни се срещнаха “, твърди Тодоров.
Роднини го посъветваха посредством медиите да не се връща в България.
Той бе търсен от Интерпол и въпреки всичко хванат.
Не би трябвало да има спънка за връщането на Илиян Тодоров в България да изтърпи наказването си, защото страната ни има двустранен юридически контракт с Узбекистан, съобщи пред NOVA юрист Стефан Левашки. Той е родственик на един от двамата убити пред дискотека „ Соло “ – Кирил Въжаров.
Властите в Узбекистан са повдигнали обвиняване на Илиян Тодоров за потребление на подправен паспорт. След като получи наказване съгласно локалните закони, ще се задейства екстрадицията.
„ Според мен напълно в контраст на събраните по делото доказателства той беше оневинен от част от правосъдния състав с ръководител Румяна Ченалова. Младши съдията Мария Дончева с единия от правосъдните заседатели останаха на изключително мнение. Тогава, по отношение на условията на закона, му беше променена мярката предвид на оправдателната присъда. По-късно пред Апелативния съд той спря да се явява и се употребява след произнасянето на доживотната му присъда едно тогава преди малко влезнало в действие тълкувателно решение на Върховния съд, че произнесената присъда не е съображение за смяна на мярката за неотклонение. Явно още в този интервал Тодоров е съумял да избяга от страната, защото пред Върховния съд също не се яви. Според закона тогава пред втора и трета инстанция наличието му не беше наложително ”, напомни Левашки.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ